Едничко Мое (Рибля чорба)

Mедноj Пити

(преведох от сръбски, щото си спомних каквото уж трябваше да забравя, оригиналът ТУК)

Всичко вървеше като по лой (на български "по мед и масло", идиом. израз, бел прев.),  докато те имах като моя. Нямаше как да съществува, която и да е друга за мен, докато ти беше моя.  

По-добри няма как да има от него - само и единствено моето, бяхме нявга само ние двамата, о мое, било някога, Единствено мое.

Kато индианец си поставям (по лицето) цветовете на войната, за да те превзема, теб единствено мое. Застряващи хора се сбръчкват и надебеляват, а ти си още хубава, ти, едничко мое.

Ако пак бъде Потоп, а аз пък бъда на мястото на Ной, тебе само щях да взема, едничко мое. Бяха в живота ми жени, чак броя им изгубих, ала само ти си била Моя.

Гърците заради Любовница са разрушили Троя, а аз заради тебе всичко бих срутил, за тебе Моя.

Лоши шивачи кроят съдба и за я зашили за тебе, Едничка моя. Никой нивга не ме е изваждал от строя, единствено само ти, Любов моя. Много сълзи, кръв и пот са пролени заради тебе, Едничка моя.

Нямам ни мир, ни покой, като те няма, Единствена моя. Ранен съм и раните ми гноясват, къде си, едничка моя, нещастна моя?! И около раните се роят мухи, а тебе те няма, Едничка моя...

Ех, дяволът май постигна своето си! 

Сбогом най-хубаво и единствено мое!

Последната песен за тебе (Рибля чорба)

преведох от сръбски, без ничия молба и без никакъв повод, ей тъй за себе си, оригиналът ТУК

В края на седемдесетте години от двадесетия век,

Имаше у мен все още някакви отатъци от човек.

Аз отдавна съм мъртъв, още от онзи ден,

В който бяхме трима в една стая и ме погребахте

Refren

И винаги обещавам пред себе си тържествено,

а знам, че се самозалъгвам,

че ще спра да си спомням –

тази песен е последна за тебе.

Ухапана ми е душата, а в гърлото е заседнала кнедла,

веднъж завинаги съм изхвърлен от седлото,

изглежда напразно остарях,

защото нищо от сънищата си не осъществих

Refren

/.../

Живея заради други, все ми е тая,
След тебе нека и потоп да дойде, няма нищо полезно,
Коварно ме заболява, като от развалени зъби,
Наистина е вярно, че само веднъж в живота се обича.

Refren
/.../

Лоле, Лолито... (Балашевич)

преведох както чувам за /../. (оригиналът на сръбски ТУК)

Ех, Лолито, пиша ти песен от девет дена,

изтривайки филигранните детайли

и нанизвам, ама не се получава герданче -

хубавото не може да бъде надминато.

Ref. Лолито, сипи ми още една ракия,

че пак сънувах засушаване

и пусни ми да свирят Цигани -

да ми посвирят "по душа"

Ей, Лолито, ще наглася някак-си маршов ритъм -

лудите и пред снега в сух клaднец се покланят,

припявайки съвсем фалшива песен,

а аз по собствен начин пея.

Лоле, давай, запали ми китарата,

както горят ония викингски лодки,

пуснати да плуват по реката,

нека реката се лее и прелива,

а лодката дяволът да намери

Лолито, имаш ли си някого в тоя свят

или би тръгнала с мене по пътя?

Хайде да сменим планетата -

утре ще пусна съобщение!

Ей, Лоле, виж само какво с нас вършат -

в атласа небесен сме просто една точка,

но ти сложи около кревата барикади

и насади мирна градинка!

Лоле, тъкмо лудницата се умири и разчисти,

тъкмо стигнем до някакъв смисъл

и ето ти идат нови фалшификатори

още преди да тръснеш в пепелника

Ех, Лолито, хич не ти и пука, слушаш си ти възглавницата,

държиш коприната й под език

и си фантазираш някакво безобразие,

ех Божичко, "кой каквото"!

Хей, сега съм целият пълен с Испания,

трикратно там съм бил.

Не вярваш ли в предишни животи?!

Добре, смей се тогава...

Кокори се Луната като като медальон,
а как пада се срамуваш да гледаш,
живее Звездният Батальон -
напразно го виждаш.

Ref. Лолито, сипи ми още една ракия,

че пак сънувах засушаване

и пусни ми да свирят Цигани,

да ми посвирят "по душа".

Прощавай, Катерина (Джордже Балашевич)

на Х. за една М., наричана преди "Звездичка",  по повод опита й за "повторно явление"

/превод от сръбски, оригиналният текст ТУК/

На спирката във Пула

под врящото лятно слънце

чаках автобуса

и свирех на китара.

Тогава тя седна до мен 

и попита дали пречи,

и дали знам добър хотел

в Ровиня или Вършар.

Ref.

Прости ми Катрин,

може и да не съм бил съвсем деликатен,

макар да си ми била мила,

прости ми Катрин,

сега всичко е само дим,

от любовта ни няма и следа.

И каза, че тая сутрин 

е пристигнала от Дижон,

заведох я в малък ресторант

с добра кухня.

Сред сандвичи и кафе,

ей така, полусериозно,

предложих й да продължи с мен на автостоп.

Ref.

/.../

А на сутринта всичко беше така,

сякаш от много време се познаваме,

на плажа за подарък

й подарих рапан.

И нищичко не каза,

усмихна ми се само

и ми протегна ръка,

като че ли себе си ми дава.

Ref.

/.../

И дълго ми махаше 

от прозорците на вагона.

и после ми писа,

че помни южното слънце

и на есен ме покани

да ида до Дижон,

ама там нямало да е същата,

ами някаква съвсем различна.

Ref.

Прости ми Катрин,

може и да не съм бил съвсем деликатен,

макар да си ми била мила,

прости ми Катрин,

сега всичко е само дим,

от любовта ни няма и следа.

Животът е хубав / Бане Кръстич

преведох от сръбски от ТУК
за за открилата песента Малка Граовка

Като се накъса утрото
с малко повече дъжд,
а на слънце споменът почне да се изтрива,

накривя си шапката,

свиря с акордеона.

Не не ми пука за всичко, но за едно нещо все пак ми пука

Рефрен:

Животът е прекрасен, когато си близо.

когато блести в очите ти светлина,

животът е хубав, когато си тук -

и когато е октомври, и когато е май

Когато са ми роднини

и единствени познати

сълзите, пипера, чушките

и женските комари,

накривя си шапката

свиря с акордеона,

не ми пука за всичко,

но за едно ми пука

Рефрен:

/.../

Отворя ли вестниците

дими от лъжи,

виждам, че като домино, световете падат,

тогава си накривя шапката,
свиря с акордеона,

не ми пука за всичко, само за едно ми пука

Рефрен:

/.../ 2x

Знам хубавата приказка

за това как времето лекува

всички рани,

но във моя случай

щастието измервам

само с дните, в които я виждам нея.

Рефрен:

/.../ 2x

Моите приятели / Баяга § Инструктори

преведох от сръбски език, оригиналът е ТУК

Моите приятели са разпръснати бисери

по цял свят,

а аз съм скитник,

та понякога ги срещам през лятото

Дали това е съдба,

или Бог знае какво,

но всеки път, щом се срещнем,

винаги го поливаме и всякога завършва

с някоя от нашите песни.

Моите другари са 

корави момчета с огромни сърца -

и щом се пие, и щом се люби,

и щом се стреля

Горе от Аляска, до Австралия,

всякога щом се срещнем

винаги го поливаме, винаги завършваме

с някоя от нашите песни.

Рефрен:

Да сме живи и здрави

още сто години,

да има стихове и вино

и да ни пази Бог

Да са най-хубавите жени

винаги до нас,

защото тоя живот е кратък

и минава за час.

За моите приятели

се моля на ветровете да им пълнят платната -

пътища сигурни, звездни нощи

и ведри утрини.

Рефрен 2x:

/.../

Ранно пролетно събуждане / Баяга

превежда се на Малката Граовка

оригиналният сръбски текс ТУК

Песента би трябвало да бъде

нещо като марш,

да стимулира оркестъра, та да няма начин

да свири фалшиво,

при тихия шепот на барабаните настъпва виолончелото,

чува се струна и как прискърцва лъкът.

Рефрен:

Събуждане рано на пролет

и блажена болка в гърдите,

а песента такава,

че може да се изпее.

Идват след това най-хубавите женски гласове, 
подкрепят ги обединените баси

и грохотът на летни гръмотевици, и топовна канонада

като в Чайковски през 1812-а

Рефрен

/.../

Настъпват след това решително мъжки гласове, 
всички ветерани, забравени асове

със сърца на млади соколи

и в песента идва място за ботушите,

дъхти земята, която е родила река.

Рефрен:

Събуждане рано на пролет

и блажена болка в гърдите,

а песента такава,

че може да се марширува.

Руски влак / Баяга § Инструктори

превежда се от сръбски за една Малка Граовка
оригиналният текст ТУК 

Влак, сънлив е влакът
през Краков, Гомел, Ленинград,
знам тая нощ колко е далеко
Белград

Не могат нивга 
химикалката и хартията
и всички руски пощальони
не могат да ти донесат
писмото, което ти пиша
с марката с лицето на Ленин
заедно с една тъга, 
която ме разрушава.

Рефрен:
Не е водката като ракия,
ако ще и през нощта да те убива.
Печалта ми е голяма,
голяма като Русия.
Ех, не мога да я изпратя -
любовта не се изпраща,
нито можах да понеса
със себе си целувки.

Влак. Във влака препълнено с лица на пътници,
ти си там нейде иззад онези Планини.
Дали спиш може би или будуваш като мен,
ще те мъчи ли безпокойство 
или нищичко няма да те измъчва,
когато ще четеш писмото, което пиша -
тая тайна ще остане скрита зад тия редове.

Рефрен:
/.../

Тамара / Баяга

предложено в български превод на милото любопитство на Брезичка, вместо поисканата от нея песен на сръбски език на македонеца Тоше Проески "Vjerujem u Anđele", защото не намерих точно тоя текст на сръбски в интернет, а тонколоните ми не са добри и не успявам да чуя добре всички думи.

Пред Балшой Театър

те чаках с часове,

а твоята бяла бърза хрътка

лаеше пред вратата

при минус 26 градуса

Москва потънала в сън,

а аз се топях като сняг,

поставен на топла длан

Рефрен:

Тамара, чакането е страшно досадно,

в белите нощи вятърът ме шамари,

а тебе те няма.

Тамара, никога не е било по-тъжно,

ех поне да бяхме по на Юг,

някъде южно долу.

А аз бях страшно печен

и не ми минаваха тия номера.

Дали така са студували

и моряците на кораба "Аврора"?

Въпреки че, беше по красива от Нева

и по-разкошна от Ермитажа,

не би те чакал даже Жилбер Беко*,

за него щеше да е пълен позор.

Рефрен 2x

/.../

*Тук шегата е с Жилбер Беко, заради песанта му "Наталия" за една рускиня, на френски "Натали" 

Огледало за обратно виждане / Бане Кръстич

почтително предлагам превода на сладкото любопитство на сестра Х.

/оригиналния текст на сръбски можете да видите ТУК/

Аз рядко гледам в огледалото 

/на автомобила/ за обратно виждане,

ама понявга и туй се случва -

всичките мои бивши Любови,

все още живеят на същия адрес.

Въртят кафени чаши и гадаят,

пийват си винце и дълбаят

в сърцето ми правят истинска цепнатина,

правят това нон-стоп, като че са на летище.

Рефрен:

Ела, Милице, на чай от лайка,

смекчи ми болката.

Ела, Лело, да ти погледам тялото,

това би ме спасило.

Ела, Анице, излез от дъждобрана,

смекчи ми болката.

Ела, Марице, да ми върнеш паричките,

това би ме спасило.

Аз рядко гледам през оградата

в старите файлове на своя живот -

от всяка Любима е останал стих,

ще пийна по чашка за всяка от тях

Понякога сам пред себе си твърдо обещавам,

че няма повече да се сещам за тях,

защото и до ден днешен ми създават проблем.

като в сърцето ми везат гоблен.

Рефрен:

/.../

Течи, Дунаве / Бане Кръстич

препоръчвам превода си на любезния интерес на Х., оригиналният сръбски текст е ТУК

Ех, тия твои две очи, два мънички бадема,

които Бог ми прати против уроки.

Вместо ордени на гърдите ми снощи заспа ти.

Като два бисера в рибарска мрежи,

нощес ще сънуват песента на вълните,

като тайната ни - зов на елени в горите край Дунава.

Рефрен:

Течи, течи, Дунаве,

ала никому не разказвай, ще ти дам всичко.

течи, течи, Дунаве, всичко заради нея,

ала никому не казвай.

Ех, тия твои две очи, два мънички бадема,

които Бог ми прати против уроки.

Вместо ордени на гърдите ми снощи заспа ти.

Нека ни скрият под крилата си жеравите,

като долетят на дланта ти към полунощ

и нека да отплуват белите кораби, недей да им махаш,

и нека да отпуват белите кораби, а ти остани моя.

Рефрен 

/.../ 

Във тунел заседна влак / Бане Кръстич

 

/предложено от мен на милото внимание на сестра Брезичка, а сръбския оригинал на моя превод на текста ще видите ТУК/

Във тунел закъсал влак, заради огромен сняг -

лавина се сурнала от Тителския хълм*

Блокирани са Европейските и Световни пътища,

та сега всеки разправя, че нещо му пречи.

Рефрен:

А аз продължавам да пием вино и не ми пука,

обича ме гадже фино, както и преди

и накривено ми е бомбето съвсем не напразно -

наследство ми е от баба ми*.

Сега земята не се върти и всички се оплакват,

няма да дойде даже и Пролетта поне още три години.

Стари релси и пирони, та заседна влакът,

много работи преопаднаха навсякъде съвсем.

Рефрен:

/.../

Заради всичкото това се стигна до климатични промени,

та са къси летата и дългички зимите,

дребните душици шептят: "Трай си - там си дет' си!",

тъй спокойно са изчезнали и динозаврите.

Рефрен:

/.../

* Тителският хълм е във Войводина до градчето Тител

* Буквално от баба ми на сръбски, но се подразбира дядото, защото в някои краища на Сърбия към дядото се обръщат с "бабо", но вероятно заради римата Кръстич казва "от баба" 

Емоционална Грешка / Бане Кръстич

превод от сръбски език аз (оригиналът ТУК), поиска си превода Христина

Ти си емоционалната ми грешка.

ти си терорист в сърцето ми,

заради тебе през пътищата световни

крача емоционално бос.

Рефрен 2x:

Обадих ти се по телефона само да те поздравя,

за да укрепя поне малко сърцето си,

ако и да не те виждам, поне да ти чуя гласа,

да проверя има ли поне малко надежда за нас.

За теб съм мъртъв (леден и бледен)

от другата страна на улицата,

а  ти на не знам си кой Континет

и сега си чистиш "слушалките" 2x

Рефрен 2x:
/.../

Важното е, че съм уравносвесен,

с райски плодове ми е пълна чинията,

но днеска просто не знам

къде отиде ябълката от гърдите ми.
 
Рефрен 2x

Офелия Леконогата / Балашевич

преведено за Брезичка /препоръчанo самоинициативно/

оригиналния текст на сръбски можете да прочетете ТУК

Едва, едва си спомням
дванадесетте камбанки по блузката й,
самият черен дявол ни почерпи с нотите на тая музика,
тя въртеше пръстче около копченцата,
по-голямата й сестра беше много проклета,
та обещали вкъщи да се прибира преди полунощ.

Едва си спомням 

първите пет-шест букви от името й,

Луната бе петниста като стар калаен тромпет,
помахваше Коледата с ято звезди,
замръзнал беше Дунава, подводно от самата си бездна,
а в нашия край какичките са хубави доста над средното ниво.

Рефрен:

Ех, съвсем леконога - за друг наречена,

а на мене обречена от Бога,

моя хубавичке, недовършена глътка вино

и дъх на червило по крайчеца на чашката!

Като две-три думички в бележника!

Едва-едва си спомням,

че езерцето с рибки беше обковано със сребърни нишки*

Тогаз и нивга вече миришеше снегът на люляци.

О, майка й беше й скрила обувките,

от студа дивите сливи пред къщата се бяха нацепили,

та с бащините си ботуши дойде до къщичката ми, прескачайки дувара!

Рефрен

/.../

И страшен удар в сърцето ми...

Давайте деца!

Рефрен

/.../

Като две-три думички в бележник.

Рефрен

/.../

И страшен удар в сърцето ми...

* За какво езерце, обковано със сребро или "везано" със сребърни нишки по-точно иде реч тука, сам не разбрах, подозирам че старият женкар и бонвиван Балашевич, Боже прости му, има предвид обшивката на гащичките й на Леконогата Офелия, щото на онова, дето е в дамските гащички сърбите му викат "риба", а от там и на момичетата - риби... Преводът беше продължителен, щото сам не исках да повярвам, че в превод значи именно това тоя ред, което ми дойде наум на самия мене още в първия момент, прости Боже и мене заедно с г-на Джордже!

Брези / Любэ

по изключение в блога за нова сръбска градска песен превеждам поетично от руски песента на Любе "Брези", поискан от сестра Брезичка, а руския оригинален текс, заедно с български буквален, непоетичен и неритмуван превод, можете да прочетете ТУК

От какво тъй в Русия брезите шумят,

как така безсловесните всичко разбират?!

Подпира ги вятър по черния път, 

а листата им тъжно се ронят

Стъпвам в пътя, щастлив от ширта,

искам туй да науча в живота -

как с печал тез' листа тъй летят

и сърцето под ризата галят

Припев:

На сърцето е светло и топло,

а пак няма и няма ответ,

пък докосва ме листче по рамо,

както аз се откъсвам от всичко.

Спри по пътя със мен, мила мамо,

ще се върна, недей да тъжиш

с длан помахва и казва ми "Сбогом"

и зад мене вратата притваря...

От какво тъй в Русия брезички шумят,

от какво акордйончето свири?

Вятър тропа по мойте клавиши.

а Русия, Русия умира!!

Припев (2 пъти):
/.../

Весела песен / Bajaga и Инструктори

преводът се предлага плахо на милото внимание на сестра (во Христе) Брезичка
/сръбския оригинал ще прочетете ТУК/

Ех как съм тъжен,

като се сетя, едничка моя,

колко нощи 

не си спала покрай мене -

за тъжното си детство 

тутак-си се сещам,

тъжен съм бил,

защото още не съм те бил забелязал
 

Няма да те питам, душо,

какво си снощи правила:

в моето сърце горчиви билки си посяла,

не ща да слушам какво

хората ми говорят,

тая нощ пия единствено от ревност.

Греят звездите

като очи на сервитьорка,

ех, да си поне тук,

па да дойдат и дружките ти!

През гърлото ми се хлъзга

люта препечена ракия,

нека тя ме намести

като съгласувано изречение. 

Рефрен:

Аз трябва да пия,

за да забравя,

а с не смея трезвен

в това да пребивавам.

- Помагай Боже, не знам как ще се оправям с жените!

- /антифон/: Не знаеш, щото пиячка сега тече по вените ти!

- Заради една жена, която ми открадна душата...

- /антифон/: Ти тая нощ се наливаш, нека да се лее ракия!
 

Рефрен x 4

/.../

Такъв е животът, мъничка моя / Бане Кръстич

преводът е поискан пак от Хубавата Христина
/сръбския оригинал ще прочетете ТУК/

И даже да не ме обичаш, знаеш че те обичам аз,
на мене ми стига, че те познавам
и няма значение, че вече не си тук
и че не се обаждаш, даже като се разминаваме.


Рефрен:
Такъв е животът, мъничка моя -
нещо ти взима, дава ти друго
на тоя булевард без адреси и номера
и в моите нощи без сънища.


Такъв е животът, не си дете
и ти много добре знаеш това -
какво винаги си била за мен
и какво съм за тебе бил аз.

Когато си в Бог знае коя от твоите Вселени,
на мене ми е достатъчно, че те познавам
и когато не знам пътя към теб, адреса ти, нито града
и дали сме 'стория или история.

Имал съм девет жени /Тозовац

Превод от сръбски език в обяснение за приятелка, на която разни хора говорят глупости за мене и жените ми, твърдейки че аз съм виновен за всичко и съм главен "дявол" в техните страдания и разочарования от мен. В тази песен се описва как можеш да бъдеш жертва на налудничаво стечение на обстоятелствата, без да имаш грам вина!

/оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК/

Имах девет жени 

и всичките Бог ми ги взе,

а аз останах сам-самин

в своя живот.

Рефрен:

Ау, Ау, Ау,

какво дочаках!!

Аз да преследвам жените,

а момичетата мен!!

Първата ми беше пияница,

скочи под влака,

а втората я уби ревността,

третата ми насред ливада удари гръм,

а четвъртата в река Морава

глътна сом.

Рефрен:

/.../

Петата ми я блъсна

градският трамвай,

a шестата, братя скъпи,

уби лош късмет.

Седмата ми се отрови сама

заради мой приятел,

а осмата в кревата я удари инсулт.

Рефрен:

/.../

Деветата ми беше по-добра

и от "Добър ден!",

от щастие взе, че се обеси,

тъй останах сам!

Рефрен:/.../

Въртележката / Джордже Балашевич

преведено от сръбски по самоинициатива, оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК

Ръми от четири-пет часа сутринта,

над града с дни са провесени едни и същи кулиси.

Лее се дъждът,

нали това му е работата,

ама всичко ми е едно и също,

както и самият Северен Банат,

малко или повече

и с дъжд, и без дъжд.

Влачи се времето като пътнически влак,

къде ли довечера да овеся нос?

Класика, сервитьор

в кафене "Макиато", ами да!

Минава времето,

това си му е обичаят

и всичко това е плитко

като калаена чиния.

О, давай, завърти

тая Въртележка в главата ми,

друг не може никой, само ти,

без тебе дървените кончета

стоят неподвижно и тъжно,

ела, яви се от синьото шише /на газената лампа/,

поне едно желание ми изпълни

и придай на света мъничко цвят,

чудо мое!

Вечерта се люлее

като презрял кочан царевица,

тежки времена са,

а аз съм тежък типаж -

гравитацията си взима своето.

Слаб играч съм

за съботни купони,

но събирам по малко

и от тия летящи сапунени мехурчета,

пиян животът по-леко се живее...

Ту оставам, ту се отказвам,

притиснат съм като с ютия,

яви се, появи се,

дай му на тоя свят малко шарки.

Някога съм ти се учудвал,

а сега тъй добре би ми дошла,

придай малко лудост,

придай малко светла боя!

Приспивна детска песничка / Балашевич

преводът заръчан от Брезничанката

/оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК/

Може би нявга ще ти разправят.

че аз съм какъв ли не,

пиле мое, пате мое малко,

мъдреците празни

като ме няма, за да се браня,

да бих бил там, не бих им се дал

Ще ти разправят за корабна навигация

тия, дето нивга не са вдигали котва,

че съм някакъв проклет хаймана,

ще твърдят със странно греещи лица,

че съм треперил пред Змей,

а те са гледали това иззад ъгълчето.

Но ти подозираш откъде те се "борят",

мъгла в окото се надига,

буреносно е там горе,

където нас почти нищо не достига.

Знам, сънуваш море от свещи

и крачки по тоя пристанищен док,

ех, там си ти - в моето око.

Всякакъвци ще ти разправят -

злобата се изцъкля като рубин

и като ехо от моя смях ечи -

ще се кълнат в предпоставките,

ще кълват като чавки

моите зле преразказани думи.

Броих човеците под Кръста -

правилата и изключенията помежду им -

навсякъде изчезнали (междинни еволюционни - бел. моя) видове

и само редките намират редки.

Знам, сънуваш Възкресение,

един плах и частично видим силует -

ти само беше там в моя дъх.

Нявга ще ти разправят какво ли не -

на по-добрите рядко се прощава,

пиле мое, пате мое малко.

И силни мишоци в чизми

ще се появяват като свидетели

на напразното издирване на Светия Граал.

Не знам вече, Боже прости,

дали да се страхувам,

или да се стремя.

За това лично бреме

и тебе ли да закача.

Защото знам, че сънуваш рими,

викове и онемяла тишина, 

ти беше навсякъде

във всичко мое,

пиле мое, пате мое малко,

лъвче мое.

Боже, Боже! / Джордже Балашевич

превод от сръбски език за Брезничката по самоинициатива

/сръбският оригинал ще прочетете ТУК/

Боже, Боже, аз ли баш, от всички щастливи цигани,

се родих точно когато Ти задряма?!

Нито ме благослови, нито даже спомена.

А за някои Никакъвци разпъна цял селски Пазар

24 динара ми е дългът при баничаря,

покрай ковача не смея и да свърна,

гони ме дюкянджията, плющи подире ми с камшик,

едва имам пари да си платя на музикантите (да ми свирят на ухо) в кръчмата.

Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.

Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия

за времето, когато музикантите засвирят... 

Всичко ще дам и ще изпия, само без малкото ми магаренце с белега на лявото копито.

Никой мене така добре не ме слуша, както верният мой ушат другар -

с мен върви и с мен сънува и нищо не покварява.

Боже, Боже, аз ли баш от всички сръчни цигани

сред звездите се изгубих?

Докато поих с вода коня си, дяволът прекоси пътя -

той поиска да се влюбя в онази Бялата.

Е, едно нещо ако знам, то е че знам как да бъда сам.

В това съм същият като вуйчо си -

лула и дъждобран, бръснач и броеница,

а приятели колкото у вълк.


Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.
Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия,

пък щом музиката тръгне и последния си грош ще пропия,

но магарето не давам, онова с белега на лявото копито.

Тя и дето е, там да си е, само да е далечна.

По-дълго тази Любов, ако беше продължила, нямаше и да струва толкова.

Боже, Боже, аз ли баш от всички грешни цигани

изпаднах до дребни грехове?

Не ми даваш да я виждам? Ех, отръка ти иде това,

би трябвало да нямаш никаква друга работа и да ти е скучно на Небесата?!

Ще стигна утре привечер до съседния облак

и под него отново ще се родя.

Не си само ти на Небето, богове под път и над път,

с някой друг по-добре ще се разберем.

Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.
Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия,

пък щом музиката тръгне и последния си грош ще пропия,

но магарето не давам, онова с белега на лявото копито,

коя ли сега целува на сън, а когато ден се раздени, за коя ли капани поставя, коя ли снощи е оставило?!

Дайте ми вино / Балaшевич

и след като откри Балашевич, Брезничанката изкомандва превод подир превод...

/оригиналният сръбски текст можете да прочетете ТУК/

Животът не е нищо особено,

но за всеки случай

вечно взимам каквото ми предлага.

Комат хляб и метър небе,

и пълно бомбе със сънища,

ама дяволът все гледа

на него да му е добре,

та отвреме на време целия този купон

го потапя във вино.

♬ ♪ ♬
 

Рефрен:

Дайте ми вино, вино да се лее

докато траят дните и най-вече нощите,

защото тука с мене е тъгата,

тая моя верна приятелка,

а когато има тъга,

значи трябва да се насмуча.

Дайте ми вино, вино да се лее

докато траят дните и най-вече нощите,

защото тука с мене е тъгата,

тая моя черна чума,

а когато има тъга,

значи трябва да се смуче.

Късметът ми е като извъртащ се ръкав на дреха,

от върха на баира всяка пътека води в низината,

всеки който така прави, дете мое, от тая участ няма да избяга,

ала като сръбна, по-леко си редя мислите.

Знам точно къде съм,

но поне по-малко се ядосвам


Рефрен:

/.../

На есен, когато листата падат,

подгонва ме лош късмет, каквото и да начена, пропада,

затова и нарочно тая, която харесвам,

не смея да я имам...

Е, старата болка със стари лекове се лекува,

разбира се, че с вино, няма да е с мляко я!

Рефрен:

/.../