превод от сръбски Светльо Ангелов
Ще ида в гората да я търся пак, в тишината на реката да я сънувам спокойно и докато Луната грее, ще гледам в звездите - не бих ли я срещнал щастлива и далечна.
Наричах я Емили.
В съня ми влезе като в собствен дом, заради нея денят се превърна в нощ и всичките ми стихове полудяха заради нея, като че са пролетни дъждове.
За времето, в което се обичахме (от пролетта до късната есен) заради нея изгубих всичко, даже верните си приятели.
Това е изпълнение на Мирза Селимович, защото Здравко Чолич е деактивирал за "ембедване" публикациите със своите изпълнения на тази песен в Yotube, едно от тях на Чолич можете да чуете
ТУК
ТУК
