Малко говоря унгарски,
съвсем малко и то с грешки,
леко се оправям с ръце
и перфектно си служа с усмивката,
но унгарски не владея,
хайде научи ме, мамка ти,
не съм и мислил,
че нявга тъй ще ми потрябва
Очите ти мастилени -
черни узрели испански вишни,
устните ти сладки
като бяло вино от ланска беридба,
суха трева, която шумоли,
като фуста на невеста...
Но напразно разправям,
като не мога да превеждам.
Ех, къде ли ще намериш по-добър евтин момък,
не бъди смешна,
Мила, можеш вечно да го търсиш,
но никога няма да намериш такъв,
твърди китарата ми,
който повече ще те обича
и който по-добре ще те лъже.
Малко познавам площад "Свети Томаш",
но намирам къщата ти,
тихо драсвам с клечица кибритена,
надявам се да се чуе горе,
ти да чуеш,
но прозорците ти "мълчат"
и тия дантелени завеси
само огънят запалва,
когато с ръце ги докоснеш.
Ще намериш ти по-добър момък
и по-евтин от мене??...
Ех, нека сте щастливи
Ти и Той,
аз веднага ще се оттегля,
но Ти завържи копринено конче вместо звънче
и само "звънни" като поискаш, аз ще ти се обадя.
Малко говоря унгарски,
съвсем малко и даже още по-малко,
учих го от някаква читанка,
ама все оставах на осма страница.
Бабите са ме омагьосали
с пера от птици преселници,
но ти ше развалиш магията,
пчелице медена.
превод от сръбски език Светльо Ангелов Любовта не побеждава - ни една от сто. Това са само древни заблуди и големи измишльотини - работа на луди поети, хитри лисици, разни музиканти, актьори и писатели Знам Любовта събаря стени, гордост и суетност, но приказки да побеждават - това са глупости. Лесно е да Я изиграеш, като тръстика да я прекършиш, никого не поразява, освен този у когото е.
Ромео и Жулиета правилата са нарушавали, с малка буква всичко са започнали, а с голяма точка историята си завършили. Във вярност се заклели, само сърцата си следвали, че е тъжно - да тъжно е, ала не съм убеден, че са победили.
Любовта е само акростих, припев от стара ария, такива неща никога не побеждават, това са глупости бе! - Крепост без стражари, коронована гибел, наивна и ранима, отнесена и объркана.
Орфей не отговарял на заплахи и проповеди, Древния Ад преминал, пък пак останал без Евридика. Нещастната Каренина е с черна кърпа върху аурата, инициалите на Пушкин са призори гравирани върху фаталния патрон.
Ех, край очите димят малки златни късчета, дай ми, Боже, стих да утеша едно носле зачервено - Но да, Любовта е облечена в ризи от самодивски вълшебства, тъй че, може да не побеждава, но затова е непобедима.
Ще ида в гората да я търся пак, в тишината на реката да я сънувам спокойно и докато Луната грее, ще гледам в звездите - не бих ли я срещнал щастлива и далечна.
Наричах я Емили.
В съня ми влезе като в собствен дом, заради нея денят се превърна в нощ и всичките ми стихове полудяха заради нея, като че са пролетни дъждове. За времето, в което се обичахме (от пролетта до късната есен) заради нея изгубих всичко, даже верните си приятели.
Това е изпълнение на Мирза Селимович, защото Здравко Чолич е деактивирал за "ембедване" публикациите със своите изпълнения на тази песен в Yotube, едно от тях на Чолич можете да чуете ТУК
