Превод Светльо Ангелов:
Бях съвсем млад още,
там ловувах диви птици,
когато дойде да се къпе
хубавата попска дъщеря.
Тя не знаеше къде съм,
че я гледам скришом
през тръстиките и насекомите,
а зад реката нощта вече се спускаше като плащ.
Луната тлее над върбите,
сребрее небето с рояк звезди,
а капките вода са като бисери,
които блестят навсякъде по нея.
Ех, сърце лудо, луди сънища,
всичките ми приятели вече възмъжаха,
а аз все исках само едно -
хубавата дъщеря на попа.
Пътят зазвъня с чудна песен,
както и зимата с дошлите за нея сватове
от далечен няккъв свят,
чужд за мене.
Тъкмо пресичах уличката,
падаше първият сняг...
...И още понякога чувам звъна на камбаните,
отнасящи я кой знае где.
Има за кога да се женя,
ето, останах ерген досега
и никога повече не срещнах
хубавата попска дъщеря.
Един мирен и тих живот,
понякога играя карти или пиша стих,
нещата си вървят, а аз оставам извън тях.
Обичам добри или лесни жени,
някои истински, а други фалшиви
и всички са самодиви и кралици,
и всички са неважни пред Нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар