"Идва есен, Дюльо моя" (Джордже Балашевич)

превод Светльо Ангелов:

Тази сутрин дойдох с пътническия влак,

при все това стигнах до вкъщи за минути,

пресичайки градини и познати пресечки...

А в казармата приготвих приятеля си за гроб,

получих и хронично възпаление на ставите -

"сувенир" от дните си на стража...

Влязох вкъщи на пръсти,

майка беше обаче будна

и бързо се прекръсти,

каза: "Мина като миг,

хубаво че пристигна жив,

ето, сватовете са тука наблизо,

ще ти свирят, а ти ще поръчваш песните..."

Сватбата беше съвсем нормална,

няма какво толкова да се раказва -

парадиране, пиянство и кич

и познато гадже, облечено в бяло...

На всички редом пожелах здраве и щастие,

а тя от ръката ми взе цветето, скривайки поглед под булото....

Тогава ме зърнаха циганите

(кумът ми искаше да му изсвирят някаква песен, но аз го изпреварих - какво ли им пука) -

широка усмивка със златен зъб:

"Знам, че не ти е леко, ала сега не бъди грубиян,

а просто поръчай, пък ние ще свирим"

Припев:

Свирете ми "Есента пристига, Дюльо моя",

ранна есен, нека зазвънят тамбурите в транс,

знам, че тази песен не е за веселби и сватби,

но аз трябва да чуя тоя "романс",

свирете ми "Есента иде, Дюльо моя",

но свирете бавно и спокойно, за да не пропусна, слушайки, някоя дума

и скрийте чашите и каните,

щото бих счупил всичко, ей тъй, като на майтап,

стига да е стъклено... 
Дюльо моя....

* * *

Рядко излизам от къщи, пиша ред подир ред,

а образите са все по-бледи и бледи

и хубавите заглушават грозните...

Понякога си поръчвам питие

и тъй се започва -

отивам на гости у Нейните сватове... 

Всички истински любови са тъжни...

На никого не разказвам за това,

бързо идва тая вълна

и знам, че ще потъна...

Спасяват ме обаче циганите, те имат сърце -

за всеки от нас се тревожат

и ме питат какво да ми изсвирят...

Припев:
...

Сръбски оригинал ТУК