"Славянска" (Джордже Балашевич)

Превод Светльо Ангелов: 

Донесен с дъха на съня, 

долетя черен гълъб на дланта ми, 

защо ли - кой ли знае защо, 

просто тази сутрин я дочах уморен, 

като ли че съм аз съм летял с него 

на крилата му тежки и оловни, 

виждайки скрития свят зад златните облаци. 

Ако умра млад, посади на гроба ми само розмарин, 

не позволявай да направят от това тъжно празнество. 

Нека не произназят речи, нека дригиму да плетат венци, 

ако умра млад, препънат в крачките на съня. 

Припев: Ех, прегърни ме цял, силно, 

колкото можеш и не ме давай на черната птица... 

...Или пък нe, остави ме сам, не се тревожи, ще ми мине за минута,  аз просто съм малко луд и влюбен. 

Във вените ми Древният Север самотничи, 

сам не знам понякога какво му е -
защо лудува и от щастието тъга изтъкава 

моята мъжка славянска душа... 

Плаши ме светлината,

когато милиони свещи запалят небето. 

Къде му е на това краят, 

за кого толкова дълбок кладенец са изкопали? 

Защо всичко това се случва, 

дали човек нещо въобще решава 

или сме просто тук, заради равновесието между звездите??...

Сръбски оригинал ТУК