Последна песен за Тебе / Бора Чорба

В края на Седемдесетте на Двадесетия век

имаше в мене някакви следи от Човек...

Но отдавна съм мъртъв, още от онзи ден,

когато бяхме трима в стаята и ме погребахте.

Прип.: И винаги тържествено обещавам,

знаейки в себе си, че лъжа,

да спра са си спомням,

а това е Последната песен за Теб.

Ухапана душа, а в гърлото заседнала хапка,

веднъж завинаги изхвърлен съм от седлото...

Изглежда напразно съм остарял -

нищо от мечтите си не осъществих...

Прип.: И винаги тържествено обещавам,

знаейки в себе си, че лъжа,

че ще спра са си спомням -

това е Последната песен за Теб.

Живея за други, все ми е тая -

след Теб нека е Потоп, няма нищо ценно...

Но коварно заболява, като развалени зъби -

наистина само веднъж се обича...