превод от сръбски език Светльо Ангелов
Тя дали понякога поне си спомня?
Страхувам се, че не!...
Простичко като със завеса след оперета всичко се покри.
Цигуларят, тъжният палячо, красавицата и токайското вино,
а за кулиси - заснеженият град.
Водеше ме където си ще - аз съм добър гостенин -
"Верешмарти", Цитаделата и Верижния мост,
заснежения Площад на героите, където поисках да е моя
и всякога да бъде както беше тогава.
Припев:
Свиреха с чинели нещо старо и тъжно,
тя молеше после ме да й пиша поне веднъж,
потърсиха в снежното утро две самотни звезди къде да се прислонят,
а тя ме целуваше нежно като никоя преди това.
С поглед сетне дълго изпращах нейните следи
по заснежената улица "Света Троица".
Плашеше ме някакво лошо предчувствие,
че всичко ще изглежда отдалече съвсем другочояче.
Сърцето малко по-бързо бие, като си спомня за нея,
а листите на рапсодията събуждат старите сънища.
Ех, дали я знаете къде е,
дали си спомня, когато пак зафучи снегът
или на инат целува тогава друг?
Припев:
Свиреха с чинели нещо старо и тъжно,
тя молеше после ме да й пиша поне веднъж,
потърсиха в снежното утро две самотни звезди къде да се прислонят,
а тя ме целуваше нежно като никоя преди това.
