превод от сръбски език Светльо Ангелов
Малко говоря унгарски,
съвсем малко и то с грешки,
леко се оправям с ръце
и перфектно си служа с усмивката,
но унгарски не владея,
хайде научи ме, мамка ти,
не съм и мислил,
че нявга тъй ще ми потрябва
Очите ти мастилени -
черни узрели испански вишни,
устните ти сладки
като бяло вино от ланска беридба,
суха трева, която шумоли,
като фуста на невеста...
Но напразно разправям,
като не мога да превеждам.
Ех, къде ли ще намериш по-добър евтин момък,
не бъди смешна,
Мила, можеш вечно да го търсиш,
но никога няма да намериш такъв,
твърди китарата ми,
който повече ще те обича
и който по-добре ще те лъже.
Малко познавам площад "Свети Томаш",
но намирам къщата ти,
тихо драсвам с клечица кибритена,
надявам се да се чуе горе,
ти да чуеш,
но прозорците ти "мълчат"
и тия дантелени завеси
само огънят запалва,
когато с ръце ги докоснеш.
Ще намериш ти по-добър момък
и по-евтин от мене??...
Ех, нека сте щастливи
Ти и Той,
аз веднага ще се оттегля,
но Ти завържи копринено конче вместо звънче
и само "звънни" като поискаш, аз ще ти се обадя.
Малко говоря унгарски,
съвсем малко и даже още по-малко,
учих го от някаква читанка,
ама все оставах на осма страница.
Бабите са ме омагьосали
с пера от птици преселници,
но ти ше развалиш магията,
пчелице медена.
