преведох от сръбски, без ничия молба и без никакъв повод, ей тъй за себе си, оригиналът ТУК
В края на седемдесетте години от двадесетия век,
Имаше у мен все още някакви отатъци от човек.
Аз отдавна съм мъртъв, още от онзи ден,
В който бяхме трима в една стая и ме погребахте
Refren
И винаги обещавам пред себе си тържествено,
а знам, че се самозалъгвам,
че ще спра да си спомням –
тази песен е последна за тебе.
Ухапана ми е душата, а в гърлото е заседнала кнедла,
веднъж завинаги съм изхвърлен от седлото,
изглежда напразно остарях,
защото нищо от сънищата си не осъществих
Refren
/.../Живея заради други, все ми е тая,
След тебе нека и потоп да дойде, няма нищо полезно,
Коварно ме заболява, като от развалени зъби,
Наистина е вярно, че само веднъж в живота се обича.
Refren
/.../
Няма коментари:
Публикуване на коментар