сряда, 13 ноември 2019 г.

Лоле, Лолито... (Балашевич)



преведох както чувам за /../. (оригиналът на сръбски ТУК)

Ех, Лолито, пиша ти песен от девет дена,
изтривайки филигранните детайли
и нанизвам, ама не се получава герданче -
хубавото не може да бъде надминато.


Ref. Лолито, сипи ми още една ракия,
че пак сънувах засушаване
и пусни ми да свирят Цигани -
да ми посвирят "по душа"

Ей, Лолито, ще наглася някак-си маршов ритъм -
лудите и пред снега в сух клaднец се покланят,
припявайки съвсем фалшива песен,
а аз по собствен начин пея.

Лоле, давай, запали ми китарата,
както горят ония викингски лодки,
пуснати да плуват по реката,
нека реката се лее и прелива,
а лодката дяволът да намери

Лолито, имаш ли си някого в тоя свят
или би тръгнала с мене по пътя?
Хайде да сменим планетата -
утре ще пусна съобщение!

Ей, Лоле, виж само какво с нас вършат -
в атласа небесен сме просто една точка,
но ти сложи около кревата барикади
и насади мирна градинка!

Лоле, тъкмо лудницата се умири и разчисти,
тъкмо стигнем до някакъв смисъл
и ето ти идат нови фалшификатори
още преди да тръснеш в пепелника

Ех, Лолито, хич не ти и пука, слушаш си ти възглавницата,
държиш коприната й под език
и си фантазираш някакво безобразие,
ех Божичко, "кой каквото"!

Хей, сега съм целият пълен с Испания,
трикратно там съм бил.
Не вярваш ли в предишни животи?!
Добре, смей се тогава...

Кокори се Луната като като медальон,
а как пада се срамуваш да гледаш,
живее Звездният Батальон -
напразно го виждаш.


Ref. Лолито, сипи ми още една ракия,
че пак сънувах засушаване
и пусни ми да свирят Цигани,
да ми посвирят "по душа".

Няма коментари:

Публикуване на коментар