на Х. за една М., наричана преди "Звездичка", по повод опита й за "повторно явление"
/превод от сръбски, оригиналният текст ТУК/
На спирката във Пула
под врящото лятно слънце
чаках автобуса
и свирех на китара.
Тогава тя седна до мен
и попита дали пречи,
и дали знам добър хотел
в Ровиня или Вършар.
Ref.
Прости ми Катрин,
може и да не съм бил съвсем деликатен,
макар да си ми била мила,
прости ми Катрин,
сега всичко е само дим,
от любовта ни няма и следа.
И каза, че тая сутрин
е пристигнала от Дижон,
заведох я в малък ресторант
с добра кухня.
Сред сандвичи и кафе,
ей така, полусериозно,
предложих й да продължи с мен на автостоп.
Ref.
/.../
А на сутринта всичко беше така,
сякаш от много време се познаваме,
на плажа за подарък
й подарих рапан.
И нищичко не каза,
усмихна ми се само
и ми протегна ръка,
като че ли себе си ми дава.
Ref.
/.../
И дълго ми махаше
от прозорците на вагона.
и после ми писа,
че помни южното слънце
и на есен ме покани
да ида до Дижон,
ама там нямало да е същата,
ами някаква съвсем различна.
Ref.
Прости ми Катрин,
може и да не съм бил съвсем деликатен,
макар да си ми била мила,
прости ми Катрин,
сега всичко е само дим,
от любовта ни няма и следа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар