"Идва есен, Дюльо моя" (Джордже Балашевич)

превод Светльо Ангелов:

Тази сутрин дойдох с пътническия влак,

при все това стигнах до вкъщи за минути,

пресичайки градини и познати пресечки...

А в казармата приготвих приятеля си за гроб,

получих и хронично възпаление на ставите -

"сувенир" от дните си на стража...

Влязох вкъщи на пръсти,

майка беше обаче будна

и бързо се прекръсти,

каза: "Мина като миг,

хубаво че пристигна жив,

ето, сватовете са тука наблизо,

ще ти свирят, а ти ще поръчваш песните..."

Сватбата беше съвсем нормална,

няма какво толкова да се раказва -

парадиране, пиянство и кич

и познато гадже, облечено в бяло...

На всички редом пожелах здраве и щастие,

а тя от ръката ми взе цветето, скривайки поглед под булото....

Тогава ме зърнаха циганите

(кумът ми искаше да му изсвирят някаква песен, но аз го изпреварих - какво ли им пука) -

широка усмивка със златен зъб:

"Знам, че не ти е леко, ала сега не бъди грубиян,

а просто поръчай, пък ние ще свирим"

Припев:

Свирете ми "Есента пристига, Дюльо моя",

ранна есен, нека зазвънят тамбурите в транс,

знам, че тази песен не е за веселби и сватби,

но аз трябва да чуя тоя "романс",

свирете ми "Есента иде, Дюльо моя",

но свирете бавно и спокойно, за да не пропусна, слушайки, някоя дума

и скрийте чашите и каните,

щото бих счупил всичко, ей тъй, като на майтап,

стига да е стъклено... 
Дюльо моя....

* * *

Рядко излизам от къщи, пиша ред подир ред,

а образите са все по-бледи и бледи

и хубавите заглушават грозните...

Понякога си поръчвам питие

и тъй се започва -

отивам на гости у Нейните сватове... 

Всички истински любови са тъжни...

На никого не разказвам за това,

бързо идва тая вълна

и знам, че ще потъна...

Спасяват ме обаче циганите, те имат сърце -

за всеки от нас се тревожат

и ме питат какво да ми изсвирят...

Припев:
...

Сръбски оригинал ТУК

"Славянска" (Джордже Балашевич)

Превод Светльо Ангелов: 

Донесен с дъха на съня, 

долетя черен гълъб на дланта ми, 

защо ли - кой ли знае защо, 

просто тази сутрин я дочах уморен, 

като ли че съм аз съм летял с него 

на крилата му тежки и оловни, 

виждайки скрития свят зад златните облаци. 

Ако умра млад, посади на гроба ми само розмарин, 

не позволявай да направят от това тъжно празнество. 

Нека не произназят речи, нека дригиму да плетат венци, 

ако умра млад, препънат в крачките на съня. 

Припев: Ех, прегърни ме цял, силно, 

колкото можеш и не ме давай на черната птица... 

...Или пък нe, остави ме сам, не се тревожи, ще ми мине за минута,  аз просто съм малко луд и влюбен. 

Във вените ми Древният Север самотничи, 

сам не знам понякога какво му е -
защо лудува и от щастието тъга изтъкава 

моята мъжка славянска душа... 

Плаши ме светлината,

когато милиони свещи запалят небето. 

Къде му е на това краят, 

за кого толкова дълбок кладенец са изкопали? 

Защо всичко това се случва, 

дали човек нещо въобще решава 

или сме просто тук, заради равновесието между звездите??...

Сръбски оригинал ТУК

"Песимистът" (Джордже Балашевич)

Превод Светльо Ангелов

Не обичам никого, кукло... Такъв си ми е характерът.

Като през опушен стар комин много дим през мене мина.

Не обичам вуйни, стрини, шуреи и комшии -

ще си ги туря на... закачалката за шапки,

от тях никога нищо хубаво не е идвало.

Не обичам семкаджии, цигани с духови инструменти,

бюрек, улични пикачи,

нека си ми върнат хубавия ми квартал.

Не обичам джипкаджии, дизелджии, бутикчета,

ресторанто-дискотеки... тамбурджии -

всяка песен съкращават поне със строфа,

мамка им...

Припев:

Ала тебе обичам, то е факт.

ти си ми любов едничка.

Ще продам оная наша къщурка на две педи земя,

па нека да е сто пъти, ако ще, дядова,

за да купя четири бесни коня,

да ги впрегна в облак,

та с тебе, където никой няма да ни знае, да побегнем.

Не обичам, когато ми се вмъкват в гащите...  О, да бръкнат и нещо да си... хванат,

тия дето се грижат за чужди проблеми,

костилката в щрудела с вишни.

Не обичам невежите, гратисчиите, краварите,

хипохондриците, дето се страхуват да не получат рак от разсъждаване.

Не обичам кръвожадни псета и господари,

мърляви тротоари,

маскарадни карнавали пред прозореца

Не обичам крадци, каращи чуждестранни коли,

знаещи азбуката до половина,

мърдащи устни, докато наум сричат по пейджера

(от тях малко и ми се гади даже, да ти кажа право)

Припев:
Ала тебе обичам, то е факт.

ти си ми любов едничка.

Ще продам оная наша къщурка на две педи земя,

па нека да е сто пъти, ако ще, дядова,

за да купя лодка с две весла

и онова рогозено бомбе,

та тебе, където никой не ни познава, да отведа.

Не обичам шизофреници и невротици,

преди ги пускаха в отпуска за уикенда,

а сега направо пред телевиозионните камери.

Не обичам всичките тия лесбийки (да ме прощавате),

пророчици, травестити,

нека дамите и господата не ми се сърдят.

Не обичам тъмно сини ширити върху тъмносини шинели.

С Шеста "Личка" Дивизия" от Седма Армия,

хоп-троп, да прегазя хърватска Окучана, не обичам!

Не обичам избори, телевизора, плакатите,

спрете, за Бога!

Лудницата сякаш е отключена и останала широко отворена

(Проверете това, моля ви!)

Припев:

Ала тебе обичам, то е факт.

ти си ми любов едничка.

Ще продам оная наша къщурка на две педи земя,

па нека да е сто пъти, ако ще, дядова,

за да купя пясъчно речно островче

и на него храсталаци и горичка,

да скря теб и нас там, дето никой не ни знае

Не обичам въздържатели, трезвеници, пък и джогинга...  Такива първи ги удря инсултът,

но и къркането не ми е любимо,

не обичам, дето отвсякъде чуваш само "Дай ми" -

или просят, или търсят заем,

ебете се, аз никога не съм искал.

Не обичам зубрачите, вечно актуалните.

високи затворени женски пуловери и сектанти.

Не си падам по Тибет или Бурма.

Не обичам скъперници и интелектуалци,

които важно въртят палци -

можеш да ги купиш за един шприцер и порция кавърма

(каквито аз лично не обичам)

Припев:
Ала тебе обичам, то е факт.

ти си ми любов едничка.

Разцепено ми е сърцето на две половини,

Любовта за него е огромна трудност,

затова и туй, че толкова много те обичам,

също не го обичам. 

оригинал на сръбски ТУК

"Хубавата попска дъщеря" (Джордже Балашевич)

Превод Светльо Ангелов:

Бях съвсем млад още,

там ловувах диви птици,

когато дойде да се къпе

хубавата попска дъщеря.

Тя не знаеше къде съм,

че я гледам скришом

през тръстиките и насекомите,

а зад реката нощта вече се спускаше като плащ.

Луната тлее над върбите,

сребрее небето с рояк звезди,

а капките вода са като бисери,

които блестят навсякъде по нея.

Ех, сърце лудо, луди сънища,

всичките ми приятели вече възмъжаха,

а аз все исках само едно -

хубавата дъщеря на попа.

Пътят зазвъня с чудна песен,

както и зимата с дошлите за нея сватове

от далечен няккъв свят,

чужд за мене.

Тъкмо пресичах уличката,

падаше първият сняг...

...И още понякога чувам звъна на камбаните,

отнасящи я кой знае где.

Има за кога да се женя,

ето, останах ерген досега

и никога повече не срещнах

хубавата попска дъщеря.

Един мирен и тих живот,

понякога играя карти или пиша стих,

нещата си вървят, а аз оставам извън тях.

Обичам добри или лесни жени,

някои истински, а други фалшиви

и всички са самодиви и кралици,

и всички са неважни пред Нея.

"Не обичам януари" (Джордже Балашевич)

превод Светльо Ангелов:

Не обичам януари,

ни белите зимни дяволи,

във всеки сняг

виждам същите следи -

следи от малки стъпала

"номер" тридесет и нещо,

как полека си отиват.

Вече не минавам

през улица "Доситеева"

и казвам, че не знам,

когато някой пита къде е тя.

Тези двеста и шест крачки -

дължината на уличката ти,

никога не съм броил.

Никога не съм те пазил,

не съм те никога галил, внимавал,

любовта ти съм газил,

всичко съм номерирал.

Никога не съм те щадил (пестил).

Неумеех да се изправя и да остана.

Kакво ли сега ще стане с мене,

Малки Ангеле мой?!

Не гледам филми

от ранните Седемдесeт -

твърде много сълзи

и нещастни раздели,

този, който сънува такива неща,

има наистина съвсем чуден свят,

така лесно се разплаквам...

(Джордже Балашевич, "Не обичам януари")

"Зима-лято" (Бане Кръстич)

Превод Светльо Ангелов: 

Недей да плачеш никога заради мен,

защото не съм крал скъпоценни камъни, нито птичи гнезда под улуците,

понеже ти си единственото мое благо, единствено желание и единствено решение...

Затова и дойдоха камионите, отведоха ме с вериги на ръцете -

от къщата всичко отнесоха, но от сърцата нищичко не отнеха.

Пр. Зима или лято - ето ме отново тук да ти дам сърцето си,

зима или лято - ето ме отново тук, прави с мене всичко, което познавам добре.

Аз никога не съм отвличал плуващи на север лодки, носещи сънища и злато, тъга и изневери,

за мене не бива да се тревожиш, защото злото нищо не може да ми стори, стига ми твоята любов и набожните ти очи.

Пр. Зима или лято - ето ме отново тук да ти дам сърцето си,

зима или лято - ето ме отново тук, прави с мене всичко, което познавам добре.

("Зима, лято", Гарави сокак, превод от сръбски)