Офелия Леконогата / Балашевич

преведено за Брезичка /препоръчанo самоинициативно/

оригиналния текст на сръбски можете да прочетете ТУК

Едва, едва си спомням
дванадесетте камбанки по блузката й,
самият черен дявол ни почерпи с нотите на тая музика,
тя въртеше пръстче около копченцата,
по-голямата й сестра беше много проклета,
та обещали вкъщи да се прибира преди полунощ.

Едва си спомням 

първите пет-шест букви от името й,

Луната бе петниста като стар калаен тромпет,
помахваше Коледата с ято звезди,
замръзнал беше Дунава, подводно от самата си бездна,
а в нашия край какичките са хубави доста над средното ниво.

Рефрен:

Ех, съвсем леконога - за друг наречена,

а на мене обречена от Бога,

моя хубавичке, недовършена глътка вино

и дъх на червило по крайчеца на чашката!

Като две-три думички в бележника!

Едва-едва си спомням,

че езерцето с рибки беше обковано със сребърни нишки*

Тогаз и нивга вече миришеше снегът на люляци.

О, майка й беше й скрила обувките,

от студа дивите сливи пред къщата се бяха нацепили,

та с бащините си ботуши дойде до къщичката ми, прескачайки дувара!

Рефрен

/.../

И страшен удар в сърцето ми...

Давайте деца!

Рефрен

/.../

Като две-три думички в бележник.

Рефрен

/.../

И страшен удар в сърцето ми...

* За какво езерце, обковано със сребро или "везано" със сребърни нишки по-точно иде реч тука, сам не разбрах, подозирам че старият женкар и бонвиван Балашевич, Боже прости му, има предвид обшивката на гащичките й на Леконогата Офелия, щото на онова, дето е в дамските гащички сърбите му викат "риба", а от там и на момичетата - риби... Преводът беше продължителен, щото сам не исках да повярвам, че в превод значи именно това тоя ред, което ми дойде наум на самия мене още в първия момент, прости Боже и мене заедно с г-на Джордже!