Брези / Любэ

по изключение в блога за нова сръбска градска песен превеждам поетично от руски песента на Любе "Брези", поискан от сестра Брезичка, а руския оригинален текс, заедно с български буквален, непоетичен и неритмуван превод, можете да прочетете ТУК

От какво тъй в Русия брезите шумят,

как така безсловесните всичко разбират?!

Подпира ги вятър по черния път, 

а листата им тъжно се ронят

Стъпвам в пътя, щастлив от ширта,

искам туй да науча в живота -

как с печал тез' листа тъй летят

и сърцето под ризата галят

Припев:

На сърцето е светло и топло,

а пак няма и няма ответ,

пък докосва ме листче по рамо,

както аз се откъсвам от всичко.

Спри по пътя със мен, мила мамо,

ще се върна, недей да тъжиш

с длан помахва и казва ми "Сбогом"

и зад мене вратата притваря...

От какво тъй в Русия брезички шумят,

от какво акордйончето свири?

Вятър тропа по мойте клавиши.

а Русия, Русия умира!!

Припев (2 пъти):
/.../

Весела песен / Bajaga и Инструктори

преводът се предлага плахо на милото внимание на сестра (во Христе) Брезичка
/сръбския оригинал ще прочетете ТУК/

Ех как съм тъжен,

като се сетя, едничка моя,

колко нощи 

не си спала покрай мене -

за тъжното си детство 

тутак-си се сещам,

тъжен съм бил,

защото още не съм те бил забелязал
 

Няма да те питам, душо,

какво си снощи правила:

в моето сърце горчиви билки си посяла,

не ща да слушам какво

хората ми говорят,

тая нощ пия единствено от ревност.

Греят звездите

като очи на сервитьорка,

ех, да си поне тук,

па да дойдат и дружките ти!

През гърлото ми се хлъзга

люта препечена ракия,

нека тя ме намести

като съгласувано изречение. 

Рефрен:

Аз трябва да пия,

за да забравя,

а с не смея трезвен

в това да пребивавам.

- Помагай Боже, не знам как ще се оправям с жените!

- /антифон/: Не знаеш, щото пиячка сега тече по вените ти!

- Заради една жена, която ми открадна душата...

- /антифон/: Ти тая нощ се наливаш, нека да се лее ракия!
 

Рефрен x 4

/.../

Такъв е животът, мъничка моя / Бане Кръстич

преводът е поискан пак от Хубавата Христина
/сръбския оригинал ще прочетете ТУК/

И даже да не ме обичаш, знаеш че те обичам аз,
на мене ми стига, че те познавам
и няма значение, че вече не си тук
и че не се обаждаш, даже като се разминаваме.


Рефрен:
Такъв е животът, мъничка моя -
нещо ти взима, дава ти друго
на тоя булевард без адреси и номера
и в моите нощи без сънища.


Такъв е животът, не си дете
и ти много добре знаеш това -
какво винаги си била за мен
и какво съм за тебе бил аз.

Когато си в Бог знае коя от твоите Вселени,
на мене ми е достатъчно, че те познавам
и когато не знам пътя към теб, адреса ти, нито града
и дали сме 'стория или история.

Имал съм девет жени /Тозовац

Превод от сръбски език в обяснение за приятелка, на която разни хора говорят глупости за мене и жените ми, твърдейки че аз съм виновен за всичко и съм главен "дявол" в техните страдания и разочарования от мен. В тази песен се описва как можеш да бъдеш жертва на налудничаво стечение на обстоятелствата, без да имаш грам вина!

/оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК/

Имах девет жени 

и всичките Бог ми ги взе,

а аз останах сам-самин

в своя живот.

Рефрен:

Ау, Ау, Ау,

какво дочаках!!

Аз да преследвам жените,

а момичетата мен!!

Първата ми беше пияница,

скочи под влака,

а втората я уби ревността,

третата ми насред ливада удари гръм,

а четвъртата в река Морава

глътна сом.

Рефрен:

/.../

Петата ми я блъсна

градският трамвай,

a шестата, братя скъпи,

уби лош късмет.

Седмата ми се отрови сама

заради мой приятел,

а осмата в кревата я удари инсулт.

Рефрен:

/.../

Деветата ми беше по-добра

и от "Добър ден!",

от щастие взе, че се обеси,

тъй останах сам!

Рефрен:/.../

Въртележката / Джордже Балашевич

преведено от сръбски по самоинициатива, оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК

Ръми от четири-пет часа сутринта,

над града с дни са провесени едни и същи кулиси.

Лее се дъждът,

нали това му е работата,

ама всичко ми е едно и също,

както и самият Северен Банат,

малко или повече

и с дъжд, и без дъжд.

Влачи се времето като пътнически влак,

къде ли довечера да овеся нос?

Класика, сервитьор

в кафене "Макиато", ами да!

Минава времето,

това си му е обичаят

и всичко това е плитко

като калаена чиния.

О, давай, завърти

тая Въртележка в главата ми,

друг не може никой, само ти,

без тебе дървените кончета

стоят неподвижно и тъжно,

ела, яви се от синьото шише /на газената лампа/,

поне едно желание ми изпълни

и придай на света мъничко цвят,

чудо мое!

Вечерта се люлее

като презрял кочан царевица,

тежки времена са,

а аз съм тежък типаж -

гравитацията си взима своето.

Слаб играч съм

за съботни купони,

но събирам по малко

и от тия летящи сапунени мехурчета,

пиян животът по-леко се живее...

Ту оставам, ту се отказвам,

притиснат съм като с ютия,

яви се, появи се,

дай му на тоя свят малко шарки.

Някога съм ти се учудвал,

а сега тъй добре би ми дошла,

придай малко лудост,

придай малко светла боя!

Приспивна детска песничка / Балашевич

преводът заръчан от Брезничанката

/оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК/

Може би нявга ще ти разправят.

че аз съм какъв ли не,

пиле мое, пате мое малко,

мъдреците празни

като ме няма, за да се браня,

да бих бил там, не бих им се дал

Ще ти разправят за корабна навигация

тия, дето нивга не са вдигали котва,

че съм някакъв проклет хаймана,

ще твърдят със странно греещи лица,

че съм треперил пред Змей,

а те са гледали това иззад ъгълчето.

Но ти подозираш откъде те се "борят",

мъгла в окото се надига,

буреносно е там горе,

където нас почти нищо не достига.

Знам, сънуваш море от свещи

и крачки по тоя пристанищен док,

ех, там си ти - в моето око.

Всякакъвци ще ти разправят -

злобата се изцъкля като рубин

и като ехо от моя смях ечи -

ще се кълнат в предпоставките,

ще кълват като чавки

моите зле преразказани думи.

Броих човеците под Кръста -

правилата и изключенията помежду им -

навсякъде изчезнали (междинни еволюционни - бел. моя) видове

и само редките намират редки.

Знам, сънуваш Възкресение,

един плах и частично видим силует -

ти само беше там в моя дъх.

Нявга ще ти разправят какво ли не -

на по-добрите рядко се прощава,

пиле мое, пате мое малко.

И силни мишоци в чизми

ще се появяват като свидетели

на напразното издирване на Светия Граал.

Не знам вече, Боже прости,

дали да се страхувам,

или да се стремя.

За това лично бреме

и тебе ли да закача.

Защото знам, че сънуваш рими,

викове и онемяла тишина, 

ти беше навсякъде

във всичко мое,

пиле мое, пате мое малко,

лъвче мое.

Боже, Боже! / Джордже Балашевич

превод от сръбски език за Брезничката по самоинициатива

/сръбският оригинал ще прочетете ТУК/

Боже, Боже, аз ли баш, от всички щастливи цигани,

се родих точно когато Ти задряма?!

Нито ме благослови, нито даже спомена.

А за някои Никакъвци разпъна цял селски Пазар

24 динара ми е дългът при баничаря,

покрай ковача не смея и да свърна,

гони ме дюкянджията, плющи подире ми с камшик,

едва имам пари да си платя на музикантите (да ми свирят на ухо) в кръчмата.

Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.

Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия

за времето, когато музикантите засвирят... 

Всичко ще дам и ще изпия, само без малкото ми магаренце с белега на лявото копито.

Никой мене така добре не ме слуша, както верният мой ушат другар -

с мен върви и с мен сънува и нищо не покварява.

Боже, Боже, аз ли баш от всички сръчни цигани

сред звездите се изгубих?

Докато поих с вода коня си, дяволът прекоси пътя -

той поиска да се влюбя в онази Бялата.

Е, едно нещо ако знам, то е че знам как да бъда сам.

В това съм същият като вуйчо си -

лула и дъждобран, бръснач и броеница,

а приятели колкото у вълк.


Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.
Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия,

пък щом музиката тръгне и последния си грош ще пропия,

но магарето не давам, онова с белега на лявото копито.

Тя и дето е, там да си е, само да е далечна.

По-дълго тази Любов, ако беше продължила, нямаше и да струва толкова.

Боже, Боже, аз ли баш от всички грешни цигани

изпаднах до дребни грехове?

Не ми даваш да я виждам? Ех, отръка ти иде това,

би трябвало да нямаш никаква друга работа и да ти е скучно на Небесата?!

Ще стигна утре привечер до съседния облак

и под него отново ще се родя.

Не си само ти на Небето, богове под път и над път,

с някой друг по-добре ще се разберем.

Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.
Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия,

пък щом музиката тръгне и последния си грош ще пропия,

но магарето не давам, онова с белега на лявото копито,

коя ли сега целува на сън, а когато ден се раздени, за коя ли капани поставя, коя ли снощи е оставило?!

Дайте ми вино / Балaшевич

и след като откри Балашевич, Брезничанката изкомандва превод подир превод...

/оригиналният сръбски текст можете да прочетете ТУК/

Животът не е нищо особено,

но за всеки случай

вечно взимам каквото ми предлага.

Комат хляб и метър небе,

и пълно бомбе със сънища,

ама дяволът все гледа

на него да му е добре,

та отвреме на време целия този купон

го потапя във вино.

♬ ♪ ♬
 

Рефрен:

Дайте ми вино, вино да се лее

докато траят дните и най-вече нощите,

защото тука с мене е тъгата,

тая моя верна приятелка,

а когато има тъга,

значи трябва да се насмуча.

Дайте ми вино, вино да се лее

докато траят дните и най-вече нощите,

защото тука с мене е тъгата,

тая моя черна чума,

а когато има тъга,

значи трябва да се смуче.

Късметът ми е като извъртащ се ръкав на дреха,

от върха на баира всяка пътека води в низината,

всеки който така прави, дете мое, от тая участ няма да избяга,

ала като сръбна, по-леко си редя мислите.

Знам точно къде съм,

но поне по-малко се ядосвам


Рефрен:

/.../

На есен, когато листата падат,

подгонва ме лош късмет, каквото и да начена, пропада,

затова и нарочно тая, която харесвам,

не смея да я имам...

Е, старата болка със стари лекове се лекува,

разбира се, че с вино, няма да е с мляко я!

Рефрен:

/.../

Девойката с нозе за чардаш / Балашевич

преведено от сръбски език в мига, в който Хубавата Брезничанка

/оригиналният текст ще прочетете ТУК/

Носеше копринено елече

като в народните песни (същото)

и кръстче - знак на синджирче,

сякаш някого нарочно чака.

О, това бяха сватбарите,

всичките накичени, лачени,

а ние свирехме

по-добре отколкото да бяхме платени

(Е, хайде де, чак пък толкоз!?)

Носих кашмирен шал

и елек изтъкан от тайн,

точно от такива като мене я пазеха

лелите й със студени тайни.

Като сърна ме гледаше,

тъжно заслепена...

Чие си, пиле шарено,

защо не си на мен присъдена, ех да!?

Рефрен:

Хей, разпусни косата си, пълна с цветен прашец,

хайде, точно от вещерски инат,

хоп, вдигни сукман над колена,

знам че си скрила много чардаш в тия хубави нозе.

Казах й - бягай, махай се,

потърси си друга брачна партия,

твърде малка е моята тамбура,

за да ни скрива от дъжда

Казах й - аз съм просто тук,

за да минава бързо времето,

нося скитнически чизми

и е трудно да бъда обичан, ами да!

Рефрен:

/.../

Хей, долети, малка птичке,

на златния ми китарен гриф кацни,
пожар играе в зениците ти,

разбий нещо и заиграй лудо и диво.

Красавицата и звярът / Бане Кръстич

преводът от сръбски е направен от мене по послушание, възложено ми пак от сестра Христина

/сръбският оригинал можете да четете ТУК/

 

Прекрасно зная колко е часа

и къде се намирам.

В тая част на Вселената

добре се справям

А туй че тая нощ съм малко луд

и че към щастието не намирам път

не бива да го свързвам с теб... напразно.

Рефрен:

Защото мене вече нищо не ме боли,

мъничка моя.

След още ден-два излизам от дъното,

отново ще грее за мене слънцето.

Мене вече нищо не ме боли

относно това,

още само ден или два

и се изваждам от дъното

и всичко ще забравя.

Това че, в сънищата ми идваш

наистина не е честно,

защото вече отдавна не се обичат

Красавицата и звяра.

Тая приказка вече не върви,

а филмът не го излъчват,

представлението завинаги

се отменя. 

Рефрен:

Защото мене вече нищо не ме боли,

мъничка моя.

След още ден-два и излизам от дъното,

отново ще грее за мене слънцето.

Мене вече нищо не ме боли

относно това,

още само ден или два

и се изваждам от дъното,

и всичко ще забравя.

Ако теб не бива да обичам / Бане Кръстич

 

преводът от сръбски ми заповяда пак Сладката сестра Христина

(песента е посветена на Чарли Чаплин, оригиналният текст ще прочетете ТУК)

Ще наема инжинер

да забие сто стълба.

Една телефонна жица

да прехвърли през полето,

за да казвам аз на тебе всеки ден,

туй що сам отдавна знам

Рефрен - 2x

Ако теб не бива да обичам,

друга да обичам няма аз,

ако ще от красота и божественост

кат' звезда Зорница и да грее.

Моят следващ архитект,

когато някога се сети за мене,

ще направи двупосочна

ЖП-линия под твоя прозорец,

за да идвам да ти шепна всеки ден

туй, което сам отдавна знам

Рефрен - 2x

/.../

На ловците ще дам вино,

за да заспят под масите,

че да може да дойдеш до водата, сърненце,

така ще ти видя черните очи

и в тоя ден да ти кажа

онова, което аз отдавна знам

Рефрен - 2x

/.../

Отива ти розмаринът / Бане Кръстич

 

превода от сръбски си го заръча пак Хубавата Христина (в Христа сестрица)
оригиналният текс ще прочетете ТУК

Стои ти красиво розмаринът,
светлинке моя
и белите Коледни коне,
светлинке моя,
които те отвеждат от мене

Други те избираха
и за нищо не те попитаха,
душо моя,
затова недей да плачеш.
 
Рефрен:
Ще тръгнат малките шафери,

защото сме, защото сме
толкова много желали,
знаят даже лилиите,
но винаги само сме се гледали
и никога, никога
не сме се целунали

Отиват ти и сватбарските цигани
и мъглата пред прозореца,
пиле мое,
за да не виждам сълзите ти.

Плача само като беля лук (Бане Кръстич)

(поръча си да й преведа изцяло тая песен хубавата сестрица в Христа Христина от "града на брзичките", след като я запознах с песните на Гарави Сокак, а тя си откри тая)

сръбския оригинал ще видите ТУК

Строго ми е забранено да слагам пелин в стиховете си,

да отварям чешмата на очите си - в света е достатъчно тъгата и без мене,

затова и търся слънчице и между облаците.

Аз плача само като беля лук, понявга и кат' се лее дъжд.

Аз плача само като беля лук и нивга друг път, и нивга друг път...

И буря да се вдига, пак плача само като беля лук

и щом се сетя, че те нямам.

Строго ми е забранено да се оплаквам на когото и да е,

строго ми е забранено и да строя Ноев Ковчег,

даже когато сърцето ми нивга не е било по-зле,

защото от очите ми ще потече панонското море* -

аз плача само като беля лук и някой път, когато се излива дъжд,

аз плача само като беля лук и нивга друг път, и нивга друг път,

аз плача само като беля лук и даже буря да се вдига.

Аз плача само като беля лук и щом се сетя, че те нямам.

Строго ми е забранено да ти пиша разплакан,

когато часовниковите стрелки се съберат,

щото сега, когато на Планетата се топят глетчерите,

стиховете ми биха били опасни - ще се случи Глобална Катастрофа!

Аз плача само като беля лук и някой път, когато се излива дъжд,

аз плача само като беля лук и нивга друг път, и нивга друг път,

аз плача само като беля лук и даже да се готви буря, пак плача само като беля лук. 

И щом се сетя, че те нямам.

* Панонското море не съществува вече - пресъхнало е и е оставило панонската плоча, върху която днес се намира Сръбската област Войводина.