Девойката с нозе за чардаш / Балашевич

преведено от сръбски език в мига, в който Хубавата Брезничанка

/оригиналният текст ще прочетете ТУК/

Носеше копринено елече

като в народните песни (същото)

и кръстче - знак на синджирче,

сякаш някого нарочно чака.

О, това бяха сватбарите,

всичките накичени, лачени,

а ние свирехме

по-добре отколкото да бяхме платени

(Е, хайде де, чак пък толкоз!?)

Носих кашмирен шал

и елек изтъкан от тайн,

точно от такива като мене я пазеха

лелите й със студени тайни.

Като сърна ме гледаше,

тъжно заслепена...

Чие си, пиле шарено,

защо не си на мен присъдена, ех да!?

Рефрен:

Хей, разпусни косата си, пълна с цветен прашец,

хайде, точно от вещерски инат,

хоп, вдигни сукман над колена,

знам че си скрила много чардаш в тия хубави нозе.

Казах й - бягай, махай се,

потърси си друга брачна партия,

твърде малка е моята тамбура,

за да ни скрива от дъжда

Казах й - аз съм просто тук,

за да минава бързо времето,

нося скитнически чизми

и е трудно да бъда обичан, ами да!

Рефрен:

/.../

Хей, долети, малка птичке,

на златния ми китарен гриф кацни,
пожар играе в зениците ти,

разбий нещо и заиграй лудо и диво.