Приспивна детска песничка / Балашевич

преводът заръчан от Брезничанката

/оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК/

Може би нявга ще ти разправят.

че аз съм какъв ли не,

пиле мое, пате мое малко,

мъдреците празни

като ме няма, за да се браня,

да бих бил там, не бих им се дал

Ще ти разправят за корабна навигация

тия, дето нивга не са вдигали котва,

че съм някакъв проклет хаймана,

ще твърдят със странно греещи лица,

че съм треперил пред Змей,

а те са гледали това иззад ъгълчето.

Но ти подозираш откъде те се "борят",

мъгла в окото се надига,

буреносно е там горе,

където нас почти нищо не достига.

Знам, сънуваш море от свещи

и крачки по тоя пристанищен док,

ех, там си ти - в моето око.

Всякакъвци ще ти разправят -

злобата се изцъкля като рубин

и като ехо от моя смях ечи -

ще се кълнат в предпоставките,

ще кълват като чавки

моите зле преразказани думи.

Броих човеците под Кръста -

правилата и изключенията помежду им -

навсякъде изчезнали (междинни еволюционни - бел. моя) видове

и само редките намират редки.

Знам, сънуваш Възкресение,

един плах и частично видим силует -

ти само беше там в моя дъх.

Нявга ще ти разправят какво ли не -

на по-добрите рядко се прощава,

пиле мое, пате мое малко.

И силни мишоци в чизми

ще се появяват като свидетели

на напразното издирване на Светия Граал.

Не знам вече, Боже прости,

дали да се страхувам,

или да се стремя.

За това лично бреме

и тебе ли да закача.

Защото знам, че сънуваш рими,

викове и онемяла тишина, 

ти беше навсякъде

във всичко мое,

пиле мое, пате мое малко,

лъвче мое.