(поръча си да й преведа изцяло тая песен хубавата сестрица в Христа Христина от "града на брзичките", след като я запознах с песните на Гарави Сокак, а тя си откри тая)
сръбския оригинал ще видите ТУК
Строго ми е забранено да слагам пелин в стиховете си,
да отварям чешмата на очите си - в света е достатъчно тъгата и без мене,
затова и търся слънчице и между облаците.
Аз плача само като беля лук, понявга и кат' се лее дъжд.
Аз плача само като беля лук и нивга друг път, и нивга друг път...
И буря да се вдига, пак плача само като беля лук
и щом се сетя, че те нямам.
Строго ми е забранено да се оплаквам на когото и да е,
строго ми е забранено и да строя Ноев Ковчег,
даже когато сърцето ми нивга не е било по-зле,
защото от очите ми ще потече панонското море* -
аз плача само като беля лук и някой път, когато се излива дъжд,
аз плача само като беля лук и нивга друг път, и нивга друг път,
аз плача само като беля лук и даже буря да се вдига.
Аз плача само като беля лук и щом се сетя, че те нямам.
Строго ми е забранено да ти пиша разплакан,
когато часовниковите стрелки се съберат,
щото сега, когато на Планетата се топят глетчерите,
стиховете ми биха били опасни - ще се случи Глобална Катастрофа!
Аз плача само като беля лук и някой път, когато се излива дъжд,
аз плача само като беля лук и нивга друг път, и нивга друг път,
аз плача само като беля лук и даже да се готви буря, пак плача само като беля лук.
И щом се сетя, че те нямам.
И щом се сетя, че те нямам.
* Панонското море не съществува вече - пресъхнало е и е оставило панонската плоча, върху която днес се намира Сръбската област Войводина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар