преведено от сръбски по самоинициатива, оригиналния сръбски текст ще прочетете ТУК
Ръми от четири-пет часа сутринта,
над града с дни са провесени едни и същи кулиси.
Лее се дъждът,
нали това му е работата,
ама всичко ми е едно и също,
както и самият Северен Банат,
малко или повече
и с дъжд, и без дъжд.
Влачи се времето като пътнически влак,
къде ли довечера да овеся нос?
Класика, сервитьор
в кафене "Макиато", ами да!
Минава времето,
това си му е обичаят
и всичко това е плитко
като калаена чиния.
О, давай, завърти
тая Въртележка в главата ми,
друг не може никой, само ти,
без тебе дървените кончета
стоят неподвижно и тъжно,
ела, яви се от синьото шише /на газената лампа/,
поне едно желание ми изпълни
и придай на света мъничко цвят,
чудо мое!
Вечерта се люлее
като презрял кочан царевица,
тежки времена са,
а аз съм тежък типаж -
гравитацията си взима своето.
Слаб играч съм
за съботни купони,
но събирам по малко
и от тия летящи сапунени мехурчета,
пиян животът по-леко се живее...
Ту оставам, ту се отказвам,
притиснат съм като с ютия,
яви се, появи се,
дай му на тоя свят малко шарки.
Някога съм ти се учудвал,
а сега тъй добре би ми дошла,
придай малко лудост,
придай малко светла боя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар