Боже, Боже! / Джордже Балашевич

превод от сръбски език за Брезничката по самоинициатива

/сръбският оригинал ще прочетете ТУК/

Боже, Боже, аз ли баш, от всички щастливи цигани,

се родих точно когато Ти задряма?!

Нито ме благослови, нито даже спомена.

А за някои Никакъвци разпъна цял селски Пазар

24 динара ми е дългът при баничаря,

покрай ковача не смея и да свърна,

гони ме дюкянджията, плющи подире ми с камшик,

едва имам пари да си платя на музикантите (да ми свирят на ухо) в кръчмата.

Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.

Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия

за времето, когато музикантите засвирят... 

Всичко ще дам и ще изпия, само без малкото ми магаренце с белега на лявото копито.

Никой мене така добре не ме слуша, както верният мой ушат другар -

с мен върви и с мен сънува и нищо не покварява.

Боже, Боже, аз ли баш от всички сръчни цигани

сред звездите се изгубих?

Докато поих с вода коня си, дяволът прекоси пътя -

той поиска да се влюбя в онази Бялата.

Е, едно нещо ако знам, то е че знам как да бъда сам.

В това съм същият като вуйчо си -

лула и дъждобран, бръснач и броеница,

а приятели колкото у вълк.


Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.
Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия,

пък щом музиката тръгне и последния си грош ще пропия,

но магарето не давам, онова с белега на лявото копито.

Тя и дето е, там да си е, само да е далечна.

По-дълго тази Любов, ако беше продължила, нямаше и да струва толкова.

Боже, Боже, аз ли баш от всички грешни цигани

изпаднах до дребни грехове?

Не ми даваш да я виждам? Ех, отръка ти иде това,

би трябвало да нямаш никаква друга работа и да ти е скучно на Небесата?!

Ще стигна утре привечер до съседния облак

и под него отново ще се родя.

Не си само ти на Небето, богове под път и над път,

с някой друг по-добре ще се разберем.

Подир мене крясъци, подире ми преследвачи... А напреде път за по дяволите.
Да имах поне шишенце с ракия... Тук бих могъл лесно да го скрия,

пък щом музиката тръгне и последния си грош ще пропия,

но магарето не давам, онова с белега на лявото копито,

коя ли сега целува на сън, а когато ден се раздени, за коя ли капани поставя, коя ли снощи е оставило?!